Цветната
слепота или дефицит на цветното зрение не са рядко срещан дефект на човешкото
зрение, което представлява неспособността да се разграничават определени
цветове, а понякога и всички. Обикновено е наследствено състояние или възниква като
страничен ефект на някои заболявания. В световен мащаб, страдащите от тази
аномалия са над 300 милиона души. Не веднъж този въпрос е засяган във
футболните среди и как любимата игра на милиони да стане възможно
най-приобщаваща, тъй като засегнати от този дефект могат да бъдат както
любителите на спорта пред малките екрани, така и професионални играчи,
треньори, длъжностни лица и други. За сравнение, при пълен стадион „Уембли“,
близо 5500 зрители ще имат форма на далтонизъм. Проучване показва, че
приблизително един на дванадесет мъже страда от цветна слепота, докато при
жените това съотношение е едва едно на двеста. Това разминаване е в следствие
на самото явление, което обикновено се наблюдава в Х-хромозомата – мъжете разполагат
само с една, докато жените имат две. За да е далтонист една жена, то тя трябва
да наследи цветна слепота и на двете Х-хромозоми. В този случай, съотношението
работи в полза на дамите, а мъжете запалени по футбола и спорта като цяло са
много повече, което прави това явление много по-неблагосклонно към мъжката
част. Много често, някои хора не осъзнават че страдат от цветна слепота,
особено когато тя е наследствена, тъй като никога не са виждали с нормално
цветно зрение и не правят разлика между основните цветове.
Какво
виждат далтонистите зависи от вида и тежестта на тяхното състояние. Обикновено
си мислим, че хората с този зрителен дефект бъркат само червеното със зеленото,
но реално многото различни цветови комбинации създават неспособност за
различаване. Най-честият проблем е с разграничаването на комбинациите червено,
зелено, кафяво, жълто и оранжево, и между синьо, лилаво и тъмно розово. При
дефицит на червените цветове, то разчитането на черен текст на червен фон, също
би било проблем. Най-благоприятните
цветови комбинации за далтонистите, особено когато се касае до спорта, са синьо
срещу бяло, бяло срещу черно, червено/черно срещу жълто, синьо срещу ярко
червено/жълто. Какви проблеми срещат обаче далтонистите в ежедневието си? Обикновено хората с цветна слепота, не могат ясно да откроят дали човек е с червена коса, да преценят кога един банан е узрял, да установят кога месото е готово, червеното вино да не е черно, или пък просто да избереш билети за събитие, където различните ценови диапазони са отбелязани с широка гама цветове, включително и свободните или заетите места.

Все по-често,
големите спортни организации и асоциации като „УЕФА“ и „ФА“ обръщат внимание в
своите доклади и препоръки, как да се подобри равенството и антидискриминацията
във футболните среди от гледна точка на подобни проблеми, които са основни
точки в политиката на такива организации. Особено наболял става проблемът при
концентрирани спортни събития като световно първенство, олимпиади, европейски и
други масови спортни турнири, при които процентът засегнати далтонисти се
увеличава значително. Много често удоволствието от любимата игра-футболът, бива
помрачено за част от зрителите с цветна слепота, особено когато касаят големи
първенства. Такова объркване предизвиква например двубоят между Швейцария и Того
на Световното първенство през 2006 година – червената фланелка на Швейцария и
зелената на Того, в комбинация със зеления терен и непрекъснатото преследване
на бялата топка са почти невъзможни за проследяване за всеки зрител далтонист.
Точно поради тази причина на Европейското първенство през 2020 година, някои
отбори залагат на определени цветове на своята екипировка, като двубоите между
Италия и Турция, при които Италия облича бели фланелки, вместо сини срещу
червени за Турция. По същото време, Франция залага на бяло срещу Португалия,
както и Испания срещу Италия. Както зрителите, така и пряко замесените във
футболната игра лица, могат да пострадат от неподходящ избор на цветова
комбинация. Такъв е и случаят на капитанът на отбора от втората шведска дивизия
Брага- Анди Тоомпуу. Футболистът пропуска цели два мача на своя отбор, тъй като
не прави разлика между червени и зелени цветове. Случаят е известен с това, че
по-скоро съперникът на Брага избира червения цвят умишлено, като реферът на
двубоя не взима отношение по въпроса и футболистът пропуска двубоя.
В България към момента, този въпрос особено във футболните среди е далеч от активна работа по улесняване на хората с цветна слепота. Пример са двубоите между ЦСКА и Левски, ЦСКА и Лудогорец, където зеленото се сблъсква с червено или синьо. Според правилата на нашето първенство, реферът е човекът който съобразява дали заявените за двубоя екипи са подходящи като цветове, с оглед на това дали той и неговите асистенти ще могат да различават отборите по време на мача. И не само, страната ни води класацията за най-много футболни отбори заложили на зеления цвят като основен за своята екипировка, докато на европейско равнище почти няма клуб, който да е изцяло в зелено. В първа професионална футболна лига отборите на ПФК "Лудогорец 1945", ФК "Ботев" Враца, ФК "Пирин" Благоевград, ФК „Хебър 1918“ са малка част от родните отбори в тази цветова гама. В Англия обаче, вече е прието отборите от Английската футболна лига да могат да заложат на екипа си за гостуване или третия екип, както и да съчетават елементи от тях, когато играят на собствен терен, именно за да улеснят хората с цветна слепота. Ярък пример изобразяващ проблема на хората с цветна слепота при определените цветове екипировка и детайли е мачът между Ливърпул и Лудогорец през 2014 година. Клипчето по-долу, на неправителствената организация "Colour Blind Awareness" от интервю на УЕФА, представлява симулация на цветната слепота за конкретния двубой.

Какви са основните предизвикателства пред далтонистите, наблюдавайки или практикувайки любимия спорт?- Трябва да има добър цветови контраст между цветовете на екипите на играчите, вратарите и официалните лица на мача;
- Шарените екипи с много детайли и близък цвят на двата отбора са почти неразличими, както и наличието на шарка от едната страна, като черни и бели ивици, а от другата изчистен черен дизайн. За да се различават е нужно детайлите да са еднакви в лицевата и задна част на екипа;
- Фланелки с различни по цвят ръкави, които при далечни и бързо движещи се кадри, биха били трудно различими;
- Екипировката е едноцветна, но в унисон с цвета на терена (например: червено/изцяло зелено или оранжево). Тук един силно контрастен цвят като елемент от екипировката би спомогнал за отличаването на двата отбора при хора с цветна слепота;
- Цветовете на късите панталони и калците, също могат да предизвикат объркване или пък улеснение за хората с далтонизъм. Силният контраст между цветовете на фланелките и късите панталонки са често единственото средство към момента, което един далтонист може да използва, за да различи два състезаващи се отбора;
- Топките също могат да предизвикат проблем, когато особено при подрастващите, в различните фази на обучение се използват цветни топки. Препоръчително е да се използват дизайни с възможно най-бяла повърхност;
- Оборудването за тренировки и обучение, също ще произвеждат в едноцветни варианти, които обикновено са жълто и оранжево. Червените, зелените, оранжевите, розовите и тъмно сивите цветове са потенциално „изчезващи“ сред цвета на терена. Най-добрият вариант в този случай е да се заложи на синьо, ярко жълто или бяло;
- Информацията не трябва да се изобразява единствено чрез цветовете. Би било полезно да се използват методи като етикиране, допълнителна текстова легенда, поставяне на граници между различните цветове, техники на шрифта;

Цветовете
са изключително полезен инструмент за хората с нормално зрение, докато за тези
с цветна слепота може да е дори опасно, ако не се използва с допълнителен
похват като текст или легенда. Много често хората със цветна слепота са
принудени да правят предварителни проучвания, за да се подготвят за дадено
събитие, като да открият своите места за настаняване на театрална постановка
или пък как да се придвижат до даден магазин в мола, в случай че се нуждаят от
насоки по предварително заложените схеми на дадения обект. Ежедневно тези хора
се сблъскват с трудности при изпълняване на различните си ежедневни дейности.
Много често дизайнът на уеб сайтовете се уповава на основата цветова гама,
както и при различни графики или информация в търговските обекти.
Как светът ще продължи да работи в полза на хората с цветна слепота, предстои
да наблюдаваме. А какво можем да направим ние в тази насока, следва да се водим
от основните правила и подходи предложени по-горе и да предизвикаме
разпространение на същите, с цел повишаване на информираността с един толкова
често срещан проблем, но с много малко активни кампании работещи за неговото
подобрение и разпространение, както в спортните среди, така и в останалите
сфери на нашето ежедневие.